Book our services online and get 5% off! Click here!
Чл.1. (1) На основание чл. 181 от Кодекса на труда, настоящият правилник урежда организацията на труда във "ФАСТКЛИЙН БЪЛГА� ИЯ" ЕООД, ЕИК 201942434, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Антоанета Цочова Цочева. С него се конкретизират правата и задълженията на работниците и служителите и работодателя по трудовото правоотношение, установени в Кодекса на труда и нормативните актове по прилагането му, като се отчитат особеностите в дейността и спецификата на професиите и специалностите на работниците.
(2) С този правилник се регламентират въпросите, свързани с:
а. реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения;
б. правата и задълженията на работодателя;
в. правата и задълженията на работниците и служителите;
г. работното време, почивките и отпуските;
д. служебната тайна;
е. трудовата дисциплина;
ж. имуществената отговорност на работника/служителя;
з. документооборота;
и. пропускателният режим.
(3) В съответствие с Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, работодателят или упълномощени от него лица могат за определен период от време да отменяват действието на Правилника за вътрешния трудов ред.
(4) Настоящият правилник влиза в сила и действа за неопределен период от време до приемането на нов Правилник за вътрешния трудов ред.
(5) Правилникът за вътрешния трудов ред се прилага по отношение на всички лица, които се намират на територията/помещенията, където служители на дружеството полагат своя труд. Той се прилага и спрямо лицата, които са командировани да изпълняват временно своите задължения извън обичайното за това място, както и всички трети лица, чиято дейност е свързана с извършваната от дружеството дейност на територията/в помещенията на предприятието.
(6) Служителите на дружеството не могат да полагат труд по трудово или гражданско правоотношение, в конкурентно на дейността на работодателя дружество/предприятие.
чл. 2. (1) � аботодателят си запазва правото да сключва трудови договори със срок за изпитване в своя полза и за период, не по-дълъг от 6 /шест/ месеца.
(2) � аботник или служител на дружеството може да бъде всяко лице, което отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност.
(3) Основание за възникване на трудово правоотношение е трудовият договор, сключен в писмена форма между работника и работодателя. Към молбата си, отправена към работодателя, желаещият да встъпи в трудово правоотношение представя:
а.) документ за самоличност - оригинал за справка и копие;
б.) автобиография;
в.) оригинал за справка и копие от диплома за завършено образование и други документи, удостоверяващи професионалната квалификация на кандидата;
г.) документи, удостоверяващи придобития общ трудов стаж и стажа по специалността;
д.) документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца и заключение за здравословното състояние от службата по трудова медицина;
е.) свидетелство за съдимост, ако е необходимо за заемане на длъжността;
ж.) препоръки от предишни работодатели /ако има или е необходимо/;
з.) разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
и.) други документи, ако за длъжността се изискват такива.
(4) � аботодателят има правото, при необходимост, да изисква от кандидата/служителя и предоставянето на допълнителна информация, извън посочената в предходния текст, свързана с придобития от кандидатстващия за конкретната длъжност професионален опит и квалификация.
(5) В тридневен срок от сключването на всеки отделен трудов договор, работодателят изпраща уведомление за възникналото трудово правоотношение до НОИ.
(6) Екземпляр от двустранно подписания трудов договор и копие от уведомлението по ал. 5, заверено от съответното териториално поделение на НОИ, се връчват на работника срещу подпис при постъпването му на работа.
(7) Вторият екземпляр от трудовия договор се прилага към трудовото досие на работника.
(8) � аботникът е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите, описани в предходния текст, освен ако страните не са уговорили друго. В случай че работникът не постъпи на работа в посочения срок, трудовото правоотношение се счита за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, доведени до знанието на работодателя с надлежно писмено уведомление.
(9) При сключване на трудов договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност, настоящия правилник и с длъжностната му характеристика. Екземпляр от длъжностната характеристика се връчва на работника или служителя срещу подпис и се отбелязва дата на връчването.
(10) Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
(11) Валидно възникналото трудово правоотношение може да бъде изменено само с писмено съгласие на страните по него, съставляващо неразделна част от трудовия договор.
(12) � аботодателят и работникът не могат да променят едностранно клаузите на сключения трудов договор, освен в хипотезите, установени с нормативен акт.
(13) В случай на престой или при производствена необходимост, работодателят може едностранно да възложи на работника временно да извършва друга работа, за срок до 45 календарни дни, в рамките на една календарна година, съответно за времето, докато продължава престоя.
(14) В тридневен срок от изменението на трудовия договор, работодателят изпраща уведомление за това обстоятелство до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
(15) Прекратяването на трудовия договор се извършва при наличието на предпоставките и при спазването на процедурата, предвидена в Кодекса на труда, подзаконовите нормативни актове и основанията в индивидуалния трудов договор. При прекратяването на трудовия договор работодателят издава заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в необходимия брой екземпляри.
(16) � аботникът може едностранно да прекрати трудовото си правоотношение с предварително писмено предизвестие, отправено до работодателя в 1-месечен срок, предхождащ момента на прекратяване.
(17) Трудовият договор, сключен със срок за изпитване, може да бъде прекратен без предизвестие от страната, в чиято полза е уговорен.
чл. 3.(1) � аботодателят има право:
а.) да изисква от служителя или работника да изпълнява своевременно, качествено, ефективно и добросъвестно трудовите си задължения;
б.) да следи и редовно да проверява изпълнението на трудовите задължения от работниците и служителите;
в.) да поощрява работниците и служителите за образцова работа и трудови постижения;
г.) да налага дисциплинарни наказания на служителите и работниците за нарушаване на трудовата дисциплина и да търси имуществена отговорност при виновно увреждане на имуществото;
д.) да изменя мястото и характера на работата, както и другите условия, свързани с полагането на труд в предвидените от закона случаи;
(2) � аботодателят има задължението:
а.) да създаде на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата; здравословни и безопасни условия за труд; длъжностна характеристика; указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
б.) да пази достойнството на работника или служителя при изпълнение на работата по трудовото правоотношение;
в.) да начислява и изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършваната работа;
г.) да осигурява работника или служителя за всички осигурени социални рискове съгласно условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване;
д.) да издава при поискване от работника или служителя документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;
е.) да осигурява на работника или служителя почивка за хранене, междудневна и седмична почивка;
ж.) да осигурява ползването на отпуск съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и трудов договор;
з.) в предвидените от закона случаи да предоставя на работника или служителя своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на предприятието, но само когато тя е от значение за трудовите му права и задължения;
чл. 4.(1) � аботниците/служителите имат право:
а.) да получават трудово възнаграждение, чийто размер е определен в индивидуалния трудов договор;
б.) на работно време, почивки и отпуски с установена в Кодекса на труда, други нормативни актове и този правилник продължителност;
в.) на безопасни и здравословни условия на труд;
г.) да поддържат и повишават професионалната си квалификация;
д.) на задължително социално и здравно осигуряване;
е.) да бъдат информирани и консултирани по предвидения от закона и този правилник ред;
ж.) на защита срещу всички форми на дискриминация.
(2) � аботниците/служителите са длъжни:
а.) да се явяват навреме на работа и да бъдат на работното си място до края на работното време;
б.) да не напускат работните си места без разрешение на ръководителя на дружеството;
в.) да поддържат добър външен вид и лична хигиена;
г.) да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи, и да не употребяват през работно време алкохол или друго упойващо вещество;
д.) да използват цялото работно време само за изпълнение на възложената работа;
е.) да изпълняват работата си в изискуемото се количество и качество;
ж.) да спазват правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
з.) да изпълняват законните нареждания на работодателя;
и.) да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в досег при изпълнение на възложената им работа, както и да пестят суровините, материалите, енергията, паричните и други средства, които им се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;
й.) да бъдат лоялни към работодателя като не злоупотребяват с неговото доверие и да не разпространяват поверителни за него сведения, както и да пазят доброто име работодателя;
к.) да спазват вътрешните правила на фирмата и да не пречат на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;
л.) да изпълняват всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен/индивидуален трудов договор или от характера на работата.
м.) да участвува в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа.
н.) да не прави изявления от името на � аботодателя освен със съгласието му;
о.) да изпълняват възложената им, съгласно индивидуалния трудов договор, работа в изискуемото количество и качество;
п.) да изпълняват указанията и нарежданията на работодателя, издадени във връзка с техните трудови задължения, стриктно да се придържат към изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, към приетите технически и технологични правила, правилата за безопасност на труда и противопожарна безопасност, както и всички други вътрешни правила, действащи в детското заведение;
р.) да спазват установените, във връзка със съхранението и експлоатацията на повереното им имущество, вътрешни актове и задължителни указания на работодателя;
с.) да съгласуват работата си с другите работници, в атмосфера на сътрудничество, координация толерантност и с поведението си да не възпрепятстват изпълнението на техните трудови ангажименти;
т.) да се отнасят с уважение и сътрудничество към ръководителите си, да пазят доброто им име и репутация.
у.) да спазват конфиденциалност на информацията по отношение на трудовите си възнаграждения;
ф.) да спазват забрана за неразпространение на лични данни на други служители или деца и родителите им, до които имат достъп в процеса на изпълняваната работа.
(3) � аботниците и служителите не могат да разпространяват под каквато и да е форма и пред когото и да е факти и сведения, които представляват служебна тайна и са узнати от тях при или по повод изпълнението на техните трудови задължения.
(4) � аботниците или служителите нямат право да правят публични изявления, да изказват мнения, да дават интервюта под каквато и да е форма, които могат да уронят доброто име на дружеството.
(5) � аботниците и служителите носят дисциплинарна и имуществена отговорност при нарушение на въведените изисквания, която се осъществява по реда, въведен с Кодекса на труда.
чл. 5. (1) При контактуване с клиенти и обработка на информацията, подадена от тях към � аботодателя, служителите следва да:
а.) притежават необходимите документи, сертификати и квалифициран опит, за да изпълняват служебните си задължения.
б.) се отнасят с разбиране и уважение към клиентите, с които контактуват;
в.) отразяват адекватно и своевременно всички данни за направената поръчка, както и евентуално настъпили промени при клиента в последствие.
г.) имат готовност, с оглед интернационалния характер на контрагентите, да работят на смени и/или в почивни, графикът за които е съставен и одобрен от � аботодателя и е в съответствие с нормативните изисквания на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.
чл. 6. (1) В дейността си служителите следва да съобразяват принципите на икономичност, бързина и техническа прецизност.
(2) При необходимост, с оглед естеството на работата, и след изрично разрешение на прекия им ръководител, служителите в отдела могат да полагат своя труд и извън обичайните за това помещения на � аботодателя.
Чл. 7. (1) � аботното време в дружеството се определя от работодателя в съответствие с нормативните изисквания на Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските и настоящия Правилник.
(2) Нормалната продължителност на работната седмица на работещите при пълно работно време е 40 работни часа седмично при пет дневна работна седмица, а при непълно работно време или работно време за определени дни съгласно сключения трудов договор, в който се определя продължителността и разпределението на работното време.
(3) Установеното работно време на работната седмица е в зависимост от длъжностната характеристика на служителя/работника, с оглед работата с международни клиенти и съобразяването на различните часови зони, където клиентите пребивават.
(4) � аботното време се прекъсва при почивка за хранене и няколко почивки за физиологични нужди, в зависимост от натовареността на работния процес и съответните нужди. При необходимост – възможност за спонтанни почивки.
(5) � аботниците и служителите имат право на непрекъсната междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа.
(6) При нормална петдневна работна седмица работещите имат право на непрекъсната седмична почивка в размер най-малко 48 часа.
(7) Установеното работно време на работещите на непълно работно време или работно време за определени дни се определя във всеки договор в зависимост характера на работата.
(8) Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение в сравнение с работещите на пълно работно време, освен когато закон поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на работното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
(9) � аботното време на работещите е в зависимост от обема на работа и сключения договор. � аботодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време при производствена необходимост за съответната длъжностна характеристика. Периодът на отчитане се установява от работодателят и може да бъде разпределен в различни дни. Началото на работното време, продължителността и редуването на работното време е съгласно графика, определен от управителя и настоящия Правилник.
(10) Продължителността на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време е до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвиши 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
(11) � ъководителят изготвя поименни графици за определения период, при които да не се допуска полагане на труд над нормативно установеното за всеки един работник или служител;
(12) � аботниците/служителите, нямат право да правят вътрешни размествания и промени в графика без изрично разрешение на прекия им ръководител;
(13) � аботникът/служителят има право на непрекъсната между дневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа;
(14) За някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им може да бъде установено задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателите през определено време от денонощието;
(15) Дежурство се въвежда при необходимост от изпълнение на задачи в рамките на установеното за работника или служителя работно време или извън него.
(16) При полагане на извънреден труд по предходната алинея на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата между дневна и седмична почивка.
(17) В дружеството, за длъжности по преценка на ръководителя, за които организацията на труда позволява, може да се установи работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа, както и начинът за неговото отчитане се определя от работодателя. Извън времето на задължително присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
(18) Нощен е трудът, който се полага от 22:00 ч. до 06:00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20:00 ч. до 06:00 ч. Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
(19) За полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работещите най-малко 24 часа предварително. Полагането на извънреден труд се извършва единствено при наличието на предвидените в Кодекса на труда предпоставки.
(20) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от Кодекс на труда. По-голям размер може да се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя и се ползва след писмено разрешение от работодателя. � аботници и служители, ненавършили 18 години или със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
(21) � аботодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал, или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в съответните нормативни актове.
(22) � аботникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154 от Кодекса на труда.
(23) � аботодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие по време на престой повече от 5 работни дни или при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред. Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Извън горепосочените случаи отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
(24) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на платения годишен отпуск. По писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
(25) В случай на временна неработоспособност, поради общо заболяване, бременност или професионална болест, трудова злополука, за санитарно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето, работникът/служителят е длъжен незабавно да уведоми прекия си ръководител и да представи болничен лист.
Чл. 8. (1) Във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ следните данни, факти и обстоятелства следва да се считат за поверителни сведения и да се третират като служебна и търговска тайна от всички работници и служители на дружеството, като същите нямат право да ги разпространяват помежду си или на трети лица:
а.) информация и експертни познания свързани с производствената технология, техническо оборудване и проекти, придобити от/или собственост на � аботодателя, които са станали известни на служителя по силата на служебното му положение;
б.) цените и механизмът на ценообразуване на предлаганите от дружеството услуги.
в.) естеството, източника и размера на приходите и разходите на дружеството, финансовото състояние на дружеството, паричните потоци, плащанията от и към дружеството, банковите сметки и правоотношения към кредитни и финансови институции, получаване и погасяване на кредити и материални задължения, събиране на вземания, освен подлежащите на официално публикуване по силата на нормативни разпоредби или въз основа на решение на ръководството;
г.) разкриването на информация относно индивидуалните възнаграждения на персонала и договорите, съобразно политиката на фирмата за допълнителни стимули.
д.) дейностите по преструктурирането на персонала, реорганизацията на длъжностите – подбор, наемане, промяна и освобождаване на служители, както и предприетите дисциплинарни мерки;
е.) личните досиета и всяка друга лична и служебна информация за персонала на дружеството и неговите специфични функции;
ж.) информация за контрагенти на дружеството, както и за условията на сключените с тях сделки, в това число условия и срокове за плащания, отстъпки, специфика на предмета на сделката, са строго поверителни и не подлежат на обсъждане. Изключение от това правило е дискутирането на информация със служители, директно въвлечени в търговските взаимоотношения с конкретния контрагент, чието съдействие е необходимо за сключване или изпълнение на вече сключените сделки;
з.) стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества на дружеството;
и.) данни относно проведените заседания на ръководството на дружеството, включително обсъждани въпроси и взети решения;
ж.) данни за системите и организацията на сигурността и охраната на фирмата;
и.) данни за съдебни дела, преписки с прокуратурата и следствието;
й.) други документи, определени със заповед на ръководителя;
(2) Нарушението на предходната алинея представляват нарушения на трудовата дисциплина, като на виновните лица се налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания.
чл. 9. (1) � аботниците в дружеството са длъжни да изпълняват поетите от тях трудови задължения и да спазват трудовата дисциплина, регламентирана в Кодекса на труда, в нормативните актове по неговото прилагане и в настоящия правилник.
(2) Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.
(3) Нарушения на трудовата дисциплина са:
а.) закъснение, преждевременно напускане на работното място, неявяване на работа и неуплътняване на работното време;
б.) явяване на работника в състояние, което възпрепятства изпълнението на неговите трудови задължения и на възложените му задачи;
в.) неизпълнение на възложените на работещия ангажименти;
г.) неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, на техническите и технологичните правила, на правилата за безопасност на труда и противопожарна безопасност, както и на всички вътрешни правила, действащи в дружеството;
д.) неизпълнение на дадените от работодателя задължителни указания и нареждания;
е.) неспазване на инструкциите и указанията, относно начина на съхранение и експлоатация на имуществото на работодателя, до което работниците имат достъп;
ж.) злоупотреба с доверието и уронване на доброто име и престиж на дружеството, както и всяка форма на разпространение на поверителни сведения, отнасящи се до работодателя;
з.) неуважително и недопустимо отношение към клиентите или колегите в работния колектив;
и.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на суровини, материали, енергия и други средства;
й.) неизпълнение на други трудови задължения.
(4) Дисциплинарните наказания са: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
(5) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
(6) Дисциплинарно уволнение може да се наложи при:
а.) три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
б.) неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
в.) системни нарушения на трудовата дисциплина;
г.) злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения (служебна тайна);
д.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на фирмата (възстановяват се направените разходи в пълен размер);
(7) Дисциплинарните наказания се налагат от ръководителя на провинилото се лице.
(8) Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят изслушва работника/служителя или приема писмените му обяснения, събира и оценява посочените писмени доказателства;
(9) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
(10) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка;
(11) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им.
(12) � аботодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в небрежен вид, лоша лична хигиена, в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. През времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.
чл. 10. (1) � аботодателят носи имуществена отговорност по реда и в случаите, предвидени в раздел I, глава X на Кодекса на труда, а именно:
а.) За вреда от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.;
б.) � аботодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана във фирмата;
в.) � аботодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените суми по договорите за застраховане на работниците и служителите;
г.) � аботодателят не носи отговорност по предходния член, ако пострадалия е причинил умишлено увреждането;
д.) Отговорността на работодателят може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения.
(2) � аботещият отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения в размера на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. � азмерът на вредата се определя към деня на настъпването ѝ, а ако не може да се установи - към деня на откриването ѝ.
(3) Ако вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
(4) � аботещият, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. При констатирани липси - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.
(5) При работниците или служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност и за липсата не може да се установи конкретният причинител, обезщетението се разпределя между тях, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е установена липсата.
(6) � аботодателят издава писмена заповед, с която определя основанието размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта се връчва на работника/служителя срещу подпис. Ако работникът или служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви иск срещу него в съда. Ако работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят прихваща дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Граждански процесуален кодекс.
Чл. 11. (1) Документите и заявките от клиенти, които постъпват в дружеството, се регистрират по реда на тяхното получаване. При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени в тях.
(2) Вътрешната кореспонденция (молби, сигнали, жалби от работници и служители и др.) се завеждат в специален регистър, като се отбелязват датата на получаването им.
(3) Изходящите от дружеството документи се съставят най-малко в два екземпляра, като се постави дата и изходящ номер, който съответства на поредния номер вписан в изходящия регистър. Вторият екземпляр се завежда в изходящия регистър и на него се посочва датата на издаване на документа и датата на неговото изпращане на адресата.
(4) Служителите следва да попълват подробно и да следят за актуализиране данните в информационната система на дружеството, с цел оптимизация на работния процес. При непълноти и неточности, служителят/работникът, отговорен за това, носи дисциплинарна отговорност.
чл. 12. (1) Предоставянето на лични данни става при спазване изискванията на ЗЗЛД и нормативните актове на национално и наднационално ниво, включително, но не само и актове на Европейския съюз, за тяхното събиране, обработване, съхраняване, разпространяване и защита от страна на директора в качеството му на администратор на лични данни.
(2) Лични данни могат да бъдат събирани единствено за изчерпателно изброените цели и не могат да бъдат обработвани за цели, различни от предвидените. Целта на събиране и обработване на данните трябва да бъде съобразена от дружеството и служителите при допълнително обработване и съхраняване на такива данни. Промени в целта са допустими единствено със съгласието на субекта на данните или ако това е разрешено от местното законодателство на съответната държава, от която са получени личните данни.
(3) Обработването на лични данни трябва да бъде необходимо за предвидената цел. Наличните възможности за анонимизация или въвеждане на псевдонимизация за личните данни трябва да се използват на ранен етап, доколкото това е възможно и рентабилно за предвидената защитна цел. При установяване на нецелесъобразност, данните следва да се унищожават по ред, определен със закон.
(4) Служителят няма право да разгласява данни, отнасящи се до расов или етнически произход, политически, философски или рилигиозни убеждения, членство в политически партии или синдикати, данни, отнасящи се до здравето, сексуалния живот и човешкия геном или данни, чието обработване застрашава живота и правата на лица, свързани с дружеството.
(5) Информацията, която е на хартиен носител, се съхранява под ключ и е достъпна само с разрешението на прекия ръководител на служителя.
(6) Личните данни трябва да бъдат фактически верни и, доколкото е необходимо, актуални. Служителят предприема подходящи и разумни мерки за коригиране или изтриване на неправилните или непълни данни.
(7) Единствено оторизиран персонал, който се е ангажирал да спазва изискванията за поверителност на данните, има право да участва в обработването на лични данни. На служителите е забранено да използват такива данни за лични цели или да ги предоставят на неоторизирани дружества и трети страни. Неоторизирани в този контекст означава и използването на лични данни от служители, които не се нуждаят от достъп до такива данни, за да изпълняват служебните си отговорности. Задължението за поверителност продължава да действа и след прекратяване на трудовите/гражданските/служебните правоотношения с � аботодателя.
Чл. 13. (1) Всеки работник/служител има право на свободен достъп до своето работно място в рамките на установеното работно време или в извънработно време, с разрешение на своя непосредствен ръководител или заместващия го служител;
(2) При прекратяване на трудовото правоотношение с работника/служутеля, същият придобива статута на външно лице и има право на достъп, при спазване на установения завъншни лица пропускателен режим;
(3) Външни лица се допускат до работните помещения, след като в съответния регистър бъдат вписани следните индивидуализиращи ги данни: трите имена на посетителя, номерът на личната му карта, единният му граждански номер, началният и крайният час на посещението, номерът на работното помещение и лицето, което посещава.
(4) Отбелязването в регистъра служи и като доказателствена форма пред � аботодателя за проведените срещи и консултации с клиенти на дружеството.(5) Контролът по спазването на пропускателния режим се осъществява от служителите на съответния отдел, които имат грижата за контакт с клиенти или приемането на трети лица в дружеството.
(6) � аботодателят си запазва правото със заповед да утвърди специализирани правила за достъп до определени работни помещения.
1. Този Правилник се издава съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда;
2. Всички служители и работници, както и трети лица, намиращи се в помещенията на � аботодателя, следва да се запознаят и спазват разпоредбите на Правилника.
3. Екземпляр от настоящия Правилник за вътрешния трудов ред е на свободно разположение на горепосочените лица, във всяко помещение на � аботодателя.
4. За неуредените с този правилник въпроси се прилагат разпоредбите на действащото трудово законодателство и утвърдените от работодателя вътрешни актове във "ФАСТКЛИЙН БЪЛГА� ИЯ" ЕООД.
Δ
I have read and agree with the terms & conditions